Въпросите и отговорите са като топките в тотосферата. На даден въпрос има много отговори, но кой е печелившият. Много въпроси имат само един отговор, но дали той е печелившият.
   Питай и отговор не търси! Остани без въпроси и отговорът е налице. Отговорът е в отказа от въпроси, в безмълвното съзерцание на обстоятелствата.
   Въпросът изисква, затова стеснява съзнанието. Той изсмуква част от реалността и губи целостта. Отговорът затвърждава това - хоп - капан. Безмълвието отваря възможността, разширява осъзнатостта.
   Когато умът погледне тотосферата отвън, той разбира, че това е само игра, в която участниците се надяват на печалба, но като цяло винаги губят. Печалбата усилва стремежа към загуба, както и загубата усилва стремежа към печалба.
   Умът разбира, че въпроси и отговори не съществуват наистина. Те са плод на нашите заблуди и неприемане или на нашето знание. Без заблуди и знание въпросите и отговорите изчезват. Тотото спира. Приемащият не пита. Познаващият не отговаря. Най-добрият въпрос е приемането без мисъл, без мнение. Най-добрият отговор е осъзнатото познание на безмълвието.
   Тогава всички възможни въпроси получават всички възможни свои отговори и се унищожават, потъват в нищото на целостта на ума, който не разделя нещата на въпроси и отговори. Кое беше въпрос, кое беше отговор? И единственото, което може да се сети е, че след въпроса стои въпросителна. Другото е едно и също в безброй варианти.
   Гледаме - виждаме - планираме - решаваме - действаме - постигаме. Попитаме ли, се изгубваме в тотосферата. Дали ще излезем в този тираж? Изобщо ще излезем ли? И като излезем какво - обратно в тотосферата. Остава ни само чукането.....в стените.
   Поставянето на бариери и разделения между нещата създава такова разделение и в психиката ни. Разделяме информационната цялост на въпроси и отговори. И понеже те са измислени, реално несъществуващи, изместват енергийните ни ресурси към търсене, защото е изгубено търсеното. Влизаме в тунел на търсене на отговора, после в лабиринт, защото идват другите въпроси и друго, което се търси.
   Търсещият не може да намери търсеното, защото го е изключил от своята действителност, забранил си го е. Нали затова го търси. Зоната, в която търсим не съдържа търсеното. Необходима е промяна, преместване на търсещия в зона, съдържаща търсеното. Но там търсенето изчезва, защото търсеното е налице - няма смисъл да го търсим. 
   Решението не е в отговора, а в излизането от лабиринта на въпросите и отговорите. Най-доброто търсене е липсата на търсене. Търсенето и намирането са в различни измерения. Повишаването на осъзнатостта и забравянето на въпроса, взирането във всички посоки, води до психическо преместване и до поява на търсеното, което винаги е било с търсещия, скрито винаги зад гърба му. Безмълвното съзерцание прочита отговора.
   Релаксирай, виж всичко наоколо, усети всичко, чуй всичко, подуши го. Тогава стената на лабиринта става по-мека и податлива, а после прозрачна и лесно преодолима. Въпросният тунел просветлява и виждаме, че в края му стоим пак ние, но преместени на друго място в психиката си, в разбирането си за нещата. За където и да тръгнем, стигаме винаги до себе си.
   :)